Ти си!
Ти си!
Ти си! Няма друга.
Моята плячка и трофей,
сричката, с която си римувам,
когато либидото злобее.
Но плюсът между нас не ни събира,
след равното няма резултат.
Обичам те, но живея на квартира
и малко с парите... Няма как.
Но съм поетче за милиони,
ако не и диво селянче.
В мола няма да се гоним -
аз под родопското одеяло съм съблечен.
Красива си, не се издържа,
пържа се на бавен огън покрай теб.
Взех въже - да се завържа,
че се възбуждам само от твоя силует.
Но спокойно, хапя само нежно,
по врата, краката и нагоре...
Другото ми е малко по-небрежно...
... зависи кой е долу, кой - отгоре.
Имай ме предвид, ако обичаш,
максимално се възползвай.
Утре за друга може да засричам,
така че ползвай ме, не ме използвай...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Попов Всички права запазени
