Ти си!

Ти си! Няма друга.

Моята плячка и трофей,

сричката, с която си римувам,

когато либидото злобее.

Но плюсът между нас не ни събира,

след равното няма резултат.
Обичам те, но живея на квартира

и малко с парите... Няма как.

Но съм поетче за милиони,

ако не и диво селянче.

В мола няма да се гоним -

аз под родопското одеяло съм съблечен.

Красива си, не се издържа,

пържа се на бавен огън покрай теб.

Взех въже - да се завържа,

че се възбуждам само от твоя силует.

Но спокойно, хапя само нежно,

по врата, краката и нагоре...

Другото ми е малко по-небрежно...

... зависи кой е долу, кой - отгоре.

Имай ме предвид, ако обичаш,

максимално се възползвай.

Утре за друга може да засричам,

така че ползвай ме, не ме използвай...