Ти си!
Ти си!
Ти си! Няма друга.
Моята плячка и трофей,
сричката, с която си римувам,
когато либидото злобее.
Но плюсът между нас не ни събира,
след равното няма резултат.
Обичам те, но живея на квартира
и малко с парите... Няма как.
Но съм поетче за милиони,
ако не и диво селянче.
В мола няма да се гоним -
аз под родопското одеяло съм съблечен.
Красива си, не се издържа,
пържа се на бавен огън покрай теб.
Взех въже - да се завържа,
че се възбуждам само от твоя силует.
Но спокойно, хапя само нежно,
по врата, краката и нагоре...
Другото ми е малко по-небрежно...
... зависи кой е долу, кой - отгоре.
Имай ме предвид, ако обичаш,
максимално се възползвай.
Утре за друга може да засричам,
така че ползвай ме, не ме използвай...
© Михаил Попов All rights reserved.
