23.04.2015 г., 20:00

Ти си

565 0 7

Ти си слънцето -

светиш за мен,

ден след ден топлина 

ми даряваш.

Усмивката ти грей,

зрей и щастието споделено.

Определен си да бъдеш

мой спътник, будилник

 на моята съвест,

вълшебник, спиращ сълзите,

рози, поднесени в делник.

Понякога си и грешник,

но пак те обичам.

Съдник съм, а боли ме

всяка твоя постъпка.

Войник си - защитник

на чест и семейство.

Богатство си в моята къща!!!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Споделям написанато от Младен Мисана! Поздрави и от мен за хубавия стих!
  • Браво!
  • Много искрено признание!Чудесно!„Рози, поднесени в делник“особено ми
    допада. Бъди!!!!
  • Васе, много ми хареса творбата ти и най-вече тази всеотдайна любов!
    Поздравявам те и ти желая лека вечер!
  • Хубаво е да имаш такъв другар с меко и топло рамо,макар и с някои недостатъци.Това е истинската любов, не идеалната/теоретичната/ дето на практика не се среща.Не всяка жена може да каже за другаря си:
    "Богатство си в моята къща!!!"
    Харесах, Василке, и го оценявам!Поздрави и хубава вечер!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...