Ти си...
Ти си...
Стоя в стаята сама,
препрочитайки твоите писма.
С насълзени от умиление очи
усмихвам се нежно на думите ти.
Ти си
слънцето,
което стопля душата ми,
щастието,
което озарява деня ми,
съкровището,
което открих докато търсех себе си.
Ти си далече, аз знам,
но идва утрето вече.
С ден се приближаваме
към мига желан
от двама ни толкова чакан.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Всички права запазени
