Jan 14, 2005, 9:27 PM

Ти си...

  Poetry
1.5K 1 0

Ти си...

Стоя в стаята сама,
препрочитайки твоите писма.
С насълзени от умиление очи
усмихвам се нежно на думите ти.
Ти си
слънцето,
което стопля душата ми,
щастието,
което озарява деня ми,
съкровището,
което открих докато търсех себе си.
Ти си далече, аз знам,
но идва утрето вече.
С ден се приближаваме
към мига желан
от двама ни толкова чакан.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....