Ти си...
Стоя в стаята сама,
препрочитайки твоите писма.
С насълзени от умиление очи
усмихвам се нежно на думите ти.
Ти си
слънцето,
което стопля душата ми,
щастието,
което озарява деня ми,
съкровището,
което открих докато търсех себе си.
Ти си далече, аз знам,
но идва утрето вече.
С ден се приближаваме
към мига желан
от двама ни толкова чакан.
© Юлия All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
