Ти си хубава! Толкова хубава, 

че земята под теб изчервяваш. 

И цветята, небето, звездите са влюбени. 

Всяка гара. И влак, заминаващ... 

Ти си хубава! Толкова хубава, 

че усмихваш света и планетите. 

Хора, пътища. Безизходни улици. 

Непрогледни от мрака, тунели. 

Ти сияеш. Много си хубава! 

От самия живот, N-та степен, стократно. 

По си приказна, сякаш си чудо! 

Даже слънцето търси – сянка за хлад...

Ти си хубава! Не! Съвършена си! 

Тези влакове спират по гарите, 

и вагоните тъжни са. Чакат да влезеш. 

Безпосочни са иначе. Бариерни. И стари. 

Ти си хубава! Толкова истинска, 

че във сън не побирам дори да мечтая. 

Боже, моля те! Днес си ми близък... 

Тя е мое последно желание... 

... ти си хубава, колкото моя си... 

Стихопат.