Моят петъчен сън
и несбъдната болка в неделя.
Телефонният звън,
дето зло и добро определя.
Кратък път към дома
и ръцете любими на мама.
Лъч в беззвездна тъма.
Самота, дето свършване няма.
Ти си всеки ден нов.
Кръстът, който ни чака накрая.
Ти си... просто Любов.
Друго име за тебе не зная.
© Нина Чилиянска Всички права запазени