Ти си ми многото... и малкото
И все го нарушавам някак си,
тъй крехкото ви равновесие.
Мълчах си дълго. Знака чаках си.
Чий е знам. И за къде си е.
Съдбата ли? Тя по скрижалите
прашасва нейде. И това си е.
А аз съм все от неразбралите
и с второ име - несъгласие.
Покорство ли? А откачалките?
Ни ад, ни рай ги плаши милите.
Ти си ми многото... и малкото,
за обич само стигат силите.
Везните ми перцето чупи ги,
че цял живот я меря болката...
Спести ми шеметните лупинги.
Любов е. Толкова доколкото...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
