Ти си отиде през септември
Отмина тъй обичаното лято,
със себе си отнесе любовта,
отлетяха птиците със свойто ято,
остана само мъничко тъга...
А спомените, в мене скрити,
ще топлят моята душа,
сълзите ми, добре прикрити,
ще бъдат моя спътник в нощта.
Красиви спомени навява ми морето
и всички носят твоя лик,
със сивота изпълнено небето,
теб няма те във този миг.
Ти си отиде през септември,
а щастието с тебе отлетя,
ти си отиде през септември,
а в душата тихо заваля...
Аз подарих ти ключ за сърцето,
за него няма резервен, помни,
за да блести усмивка на лицето,
внимателно го ти пази!
със себе си отнесе любовта,
отлетяха птиците със свойто ято,
остана само мъничко тъга...
А спомените, в мене скрити,
ще топлят моята душа,
сълзите ми, добре прикрити,
ще бъдат моя спътник в нощта.
Красиви спомени навява ми морето
и всички носят твоя лик,
със сивота изпълнено небето,
теб няма те във този миг.
Ти си отиде през септември,
а щастието с тебе отлетя,
ти си отиде през септември,
а в душата тихо заваля...
Аз подарих ти ключ за сърцето,
за него няма резервен, помни,
за да блести усмивка на лицето,
внимателно го ти пази!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Николова Всички права запазени
