Nov 29, 2007, 12:31 PM

Ти си отиде през септември

  Poetry » Love
1.2K 0 2
Отмина тъй обичаното лято,
със себе си отнесе любовта,
отлетяха птиците със свойто ято,
остана само мъничко тъга...

А спомените, в мене скрити,
ще топлят моята душа,
сълзите ми, добре прикрити,
ще бъдат моя спътник в нощта.

Красиви спомени навява ми морето
и всички носят твоя лик,
със сивота изпълнено небето,
теб няма те във този миг.

Ти си отиде през септември,
а щастието с тебе отлетя,
ти си отиде през септември,
а в душата тихо заваля...

Аз подарих ти ключ за сърцето,
за него няма резервен, помни,
за да блести усмивка на лицето,
внимателно го ти пази!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...