Ти си отиде през септември
със себе си отнесе любовта,
отлетяха птиците със свойто ято,
остана само мъничко тъга...
А спомените, в мене скрити,
ще топлят моята душа,
сълзите ми, добре прикрити,
ще бъдат моя спътник в нощта.
Красиви спомени навява ми морето
и всички носят твоя лик,
със сивота изпълнено небето,
теб няма те във този миг.
Ти си отиде през септември,
а щастието с тебе отлетя,
ти си отиде през септември,
а в душата тихо заваля...
Аз подарих ти ключ за сърцето,
за него няма резервен, помни,
за да блести усмивка на лицето,
внимателно го ти пази!
© Теодора Николова All rights reserved.
