Ти си приказен сън, на разсъмванесе промъкваш и тихо оставаш,аз потъвам във плахо очакванеи не искам очи да отварям.
Приласкаваш ме, в твоите дланиот лицето ми огън извира,а в прегръдки, отдавна мечтани,аз притихвам желана, щастлива.
Ти си приказен сън, на разсъмване,всяка сутрин желан и сънуван,а наяве - те чакам изтръпнала.Много дълго е твойто пътуване...