...Ти си розите в душата ми...
...Ти си розите в душата ми...
Още преди да те позная в съзнанието си-
вече пишех в сърцето си за теб, любими,
пишех на устните ти, на усмивката ти,
на всичко което намира се в душата ти...
и създава я...
Още преди да дойдеш в моя никакъв миг,
вече знаех, че вятърът и съдбата
даряват ме със същината, свободата,
и знаех, че някога в душата ти
ще почувствам и душа в себе си...
И сега когато най - накрая излезе
от несъзнанието ми, за да направиш
живота ми и в него да влезеш изведнъж...
ти си много повече от представите ми,
повече от всичко, мечтите на мечтите ми...
Не съм си представяла, любов моя:
Топлината на прегръдките ти така да желая,
светлината от целувките ти как ме огрява
и как ръцете ти ме карат да си спомня...
за красотата и дори да мечтая за света,
който мислих за изгубен, запазен
само в миговете на писателите, художниците
артистите и музикантите...
А сега ти идваш пак и пак и разливаш
усмивката си, радостта си в мен, с които
засаждаш всяка точка живот отвътре ми и
караш розите в душата ми безкрайно
да растат...
И вълшебния ти поглед, в който потъвам
направен в морето на чувствата ти,
от горещ шоколад и карамелени бонбони,
остава завинаги запазен и ще го правя щастлив
с мастилото на една любов, гравирана
във всяко едно кътче, във най - дълбокото
от мен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
