14.12.2021 г., 10:48

Ти си същият

745 4 15

Тихо стъпвам. Влизам на пръсти.

Искам нежно да те докосна.

Ти си същият. Не задаваш въпроси.

Аз съм онази- сложната.

Тъжен заспиваш. С болка в очите.

На сън се усмихваш за мен.

Ти си същият. Тъжни са мислите.

Аз понякога- зимен ден.

Очи отвори́. Махни тази тревожност.  

Знам, болката може да е отровна.

Ти си същият. Пак ми даваш възможност.

Аз съм оназ‘- непокорната.

Пак съм тук. Не знам дали ще порасна.

Но знам, че те обичам безкрайно.

Ти си същият. Душата ти е прекрасна.

Аз съм онази, малка тайна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мари, толкова добре си разчела стихчето ми... Благодаря ти, от сърце! Прегръщам те! 💖
  • "Непокорната" е написала с толкова обич това стихотворение, защото Той е същият - обрекъл ѝ чувствата си, с болка от притеснението, с тревожност от непокорството на тази, която сама не знае "дали ще порасне". Има нещо магично между стиховете, което се явява като спойка между двете души! И притегателна сила усетих! Както и това, че в думите прозира творческият ти растеж, Скити!
    Прегръщам те, умнице!🤗😘🌹
  • Благодаря ти, Митко, винаги оставяш хубави коментари!
    Таня, радвам се, че ти хареса!
  • Скити, чудесен стих!
  • Трябва да има загадъчност. За да привлича. Но в същото време присъства увереност и категоричност в усета за отношенията, макар че и съмнението е налице. Но любовта е тук, никъде не е отишла. Това е именно прекрасното!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...