14.12.2021 г., 10:48

Ти си същият

759 4 15

Тихо стъпвам. Влизам на пръсти.

Искам нежно да те докосна.

Ти си същият. Не задаваш въпроси.

Аз съм онази- сложната.

Тъжен заспиваш. С болка в очите.

На сън се усмихваш за мен.

Ти си същият. Тъжни са мислите.

Аз понякога- зимен ден.

Очи отвори́. Махни тази тревожност.  

Знам, болката може да е отровна.

Ти си същият. Пак ми даваш възможност.

Аз съм оназ‘- непокорната.

Пак съм тук. Не знам дали ще порасна.

Но знам, че те обичам безкрайно.

Ти си същият. Душата ти е прекрасна.

Аз съм онази, малка тайна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мари, толкова добре си разчела стихчето ми... Благодаря ти, от сърце! Прегръщам те! 💖
  • "Непокорната" е написала с толкова обич това стихотворение, защото Той е същият - обрекъл ѝ чувствата си, с болка от притеснението, с тревожност от непокорството на тази, която сама не знае "дали ще порасне". Има нещо магично между стиховете, което се явява като спойка между двете души! И притегателна сила усетих! Както и това, че в думите прозира творческият ти растеж, Скити!
    Прегръщам те, умнице!🤗😘🌹
  • Благодаря ти, Митко, винаги оставяш хубави коментари!
    Таня, радвам се, че ти хареса!
  • Скити, чудесен стих!
  • Трябва да има загадъчност. За да привлича. Но в същото време присъства увереност и категоричност в усета за отношенията, макар че и съмнението е налице. Но любовта е тук, никъде не е отишла. Това е именно прекрасното!

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...