ТИ СИ ТУК
ТИ СИ ТУК
Една самотна сянка се изправя,
посрещната от нежен полъх.
Една душа пътечка си проправя
и ти си тук да я целунеш
Мечтата се съблича полугола
И търси своя бряг и пристан.
Страстта се гърчи в изнемога
,но ти си тук да я прегърнеш.
А после утрото настава...
Поглеждам сънена и в унес...
Но ти си тук , за да останеш,
да ме дариш със нежен полъх.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мими Иванова Всички права запазени
