17.05.2016 г., 10:40  

…Ти си всичко в мен… (На този бял облак)

527 0 4

…Ти си всичко в мен…

(На този бял облак)

 

 

Ти си всичко в мен,

слънцето, което ме осветява

и ме прави толкова щастлива...

Движещата сила, която упътва,

моето съществуване...

само ти, любов моя...!

 

Прегръщам те и

чувствам същността ти-

разтваря се тя във моята...и

не остава нито едно кътче...,

в мен и теб,

което да не се изпълва,

което да не обича и

да не е обичано безспир...

В моето чувстване и

осезание

ти си моята светлина...!

 

Нося в устните си

безкрайното ти ухание,

в душата опиянение...,

в мечтанието вкуса...

бих преминала

отново и отново

тези дълбоки океани

за да узная за теб,

за да те позная...,

за да те достигна...,

за да знаеш...че съм тук....

била съм и ще бъда...,

без да има ”но” или условие...!

 

Ти си всичко в мен

винаги и завинаги...,

още от преди да те видя...

и никога повече страхът няма

да ме победи...

с твоята любов...

в мен,

благодарение на която...

научих се да чувствам

още веднъж...

и преродих се...!

 

Научи ме да летя,

да бдя над някого

със всички сили...и обич...

в един свят където...,

истината се бори да живее,

където утоляваме

неутолима жажда...

в извора на любовта ни и

и разстоянието го няма вече

между нас

само ти и аз сме...

А някого имало ли го е...?!

 

И не ще си отиде никога магията

на усещането...

твоят дъх да се слива с моя...

и моя с твоя...в едното „ние”...

Преобръщат се всичките ми сетива

от това да те обичам,

превръщат се в пеперуди,

разтворили пашкула си

само за моята, за твоята

за нашата любов...!

 

Ти си всичко в мен...

Веднъж ме покани ти...,

днес аз те каня да танцуваме

на този бял облак,

огрян от слънцето,

там е и небето, което ни пази...

 

Очите ти са като звезди

които блестят,

в които се оглеждам...

и тогава разбирам,

че не ми липсва

абсолютно нищо

щом си ти в мен...!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...