…Ти си всичко в мен… (На този бял облак)
…Ти си всичко в мен…
(На този бял облак)
Ти си всичко в мен,
слънцето, което ме осветява
и ме прави толкова щастлива...
Движещата сила, която упътва,
моето съществуване...
само ти, любов моя...!
Прегръщам те и
чувствам същността ти-
разтваря се тя във моята...и
не остава нито едно кътче...,
в мен и теб,
което да не се изпълва,
което да не обича и
да не е обичано безспир...
В моето чувстване и
осезание
ти си моята светлина...!
Нося в устните си
безкрайното ти ухание,
в душата опиянение...,
в мечтанието вкуса...
бих преминала
отново и отново
тези дълбоки океани
за да узная за теб,
за да те позная...,
за да те достигна...,
за да знаеш...че съм тук....
била съм и ще бъда...,
без да има ”но” или условие...!
Ти си всичко в мен
винаги и завинаги...,
още от преди да те видя...
и никога повече страхът няма
да ме победи...
с твоята любов...
в мен,
благодарение на която...
научих се да чувствам
още веднъж...
и преродих се...!
Научи ме да летя,
да бдя над някого
със всички сили...и обич...
в един свят където...,
истината се бори да живее,
където утоляваме
неутолима жажда...
в извора на любовта ни и
и разстоянието го няма вече
между нас
само ти и аз сме...
А някого имало ли го е...?!
И не ще си отиде никога магията
на усещането...
твоят дъх да се слива с моя...
и моя с твоя...в едното „ние”...
Преобръщат се всичките ми сетива
от това да те обичам,
превръщат се в пеперуди,
разтворили пашкула си
само за моята, за твоята
за нашата любов...!
Ти си всичко в мен...
Веднъж ме покани ти...,
днес аз те каня да танцуваме
на този бял облак,
огрян от слънцето,
там е и небето, което ни пази...
Очите ти са като звезди
които блестят,
в които се оглеждам...
и тогава разбирам,
че не ми липсва
абсолютно нищо
щом си ти в мен...!
© Лили Вълчева All rights reserved.
