…Ти си всичко в мен…

(На този бял облак)

Ти си всичко в мен,

слънцето, което ме осветява

и ме прави толкова щастлива...

Движещата сила, която упътва,

моето съществуване...

само ти, любов моя...!

Прегръщам те и

чувствам същността ти-

разтваря се тя във моята...и

не остава нито едно кътче...,

в мен и теб,

което да не се изпълва,

което да не обича и

да не е обичано безспир...

В моето чувстване и

осезание

ти си моята светлина...!

Нося в устните си

безкрайното ти ухание,

в душата опиянение...,

в мечтанието вкуса...

бих преминала

отново и отново

тези дълбоки океани

за да узная за теб,

за да те позная...,

за да те достигна...,

за да знаеш...че съм тук....

била съм и ще бъда...,

без да има ”но” или условие...!

Ти си всичко в мен

винаги и завинаги...,

още от преди да те видя...

и никога повече страхът няма

да ме победи...

с твоята любов...

в мен,

благодарение на която...

научих се да чувствам

още веднъж...

и преродих се...!

Научи ме да летя,

да бдя над някого

със всички сили...и обич...

в един свят където...,

истината се бори да живее,

където утоляваме

неутолима жажда...

в извора на любовта ни и

и разстоянието го няма вече

между нас

само ти и аз сме...

А някого имало ли го е...?!

И не ще си отиде никога магията

на усещането...

твоят дъх да се слива с моя...

и моя с твоя...в едното „ние”...

Преобръщат се всичките ми сетива

от това да те обичам,

превръщат се в пеперуди,

разтворили пашкула си

само за моята, за твоята

за нашата любов...!

Ти си всичко в мен...

Веднъж ме покани ти...,

днес аз те каня да танцуваме

на този бял облак,

огрян от слънцето,

там е и небето, което ни пази...

Очите ти са като звезди

които блестят,

в които се оглеждам...

и тогава разбирам,

че не ми липсва

абсолютно нищо

щом си ти в мен...!