ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
10.07.2008 г., 7:33 ч.

Ти си земя 

  Поезия » Любовна
750 0 10

Ти си земя.

С любов изорана.

От мене.

Засята.

С моето семе.

След време и плод ще има.

Обещавам.

Почакай!

Нежно те милвам, моя тъга.

Аз съм ти вятърът.

Аз съм дъждът.

Моите устни - жив кладенец.

Пий!

Казах ти, че храм ще издигна,

че очите ти - океан -

са дълбоки и нежно строги.

Какво са думите, за Бога?!

Ще има ново покълнване!

И стръкове нови ще има!

Моя Земя!

Земьо моя любима,

чакаш, как ще ти каже "мамо"

роденото на полето.

Виждаш го как се източва.

А аз ще се върна там,

откъдето всичко започва...

Където моят прадядо

хляба си носеше в плетена кошница...

Златен дар за мене приготвила,

ще си в жълто-сламена нощница...

© Красимир Дяков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??