Ти си земя
Ти си земя.
С любов изорана.
От мене.
Засята.
С моето семе.
След време и плод ще има.
Обещавам.
Почакай!
Нежно те милвам, моя тъга.
Аз съм ти вятърът.
Аз съм дъждът.
Моите устни - жив кладенец.
Пий!
Казах ти, че храм ще издигна,
че очите ти - океан -
са дълбоки и нежно строги.
Какво са думите, за Бога?!
Ще има ново покълнване!
И стръкове нови ще има!
Моя Земя!
Земьо моя любима,
чакаш, как ще ти каже "мамо"
роденото на полето.
Виждаш го как се източва.
А аз ще се върна там,
откъдето всичко започва...
Където моят прадядо
хляба си носеше в плетена кошница...
Златен дар за мене приготвила,
ще си в жълто-сламена нощница...
© Красимир Дяков All rights reserved.
