LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
13.10.2006 г., 15:34 ч.

Ти стана враг на мойте мисли 

  Поезия
628 0 13

Дойде, приседна и отмина,

за дълго после онемя,

в годините след теб залитах…

Вина ли сторих? Грях ли бях?

 

Напразно търсех сред тълпите

един изчезнал силует,

изпратих спомена в мечтите,

където виждах само теб.

 

Ти стана враг на мойте мисли,

плени ги всички... до една,

а исках, колко много исках

да могат да летят на свобода.

 

С вериги тежки, окована

разпъваше душата ми на кръст,

но не тая към теб омраза

и не се стремя към мъст.

 

Нали все пак от теб научих

какво е болка от любов

и в сърцето си да трупаш

несподеленост, като в гроб.

 

Забогатях чрез теб на чувства,

на копнежи и мечти,

които днес на друг поднасям,

че от пленничество ме спаси.

© Росица Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми стиха ти!
  • Само напред! Поздрави и от мен!
  • Върви напред и нека светлината озарява пътя ти!
  • Здравей, Креми!
    Благодаря за коментара!

    Мая, много си права по отношение на любовта.
    Благодаря за коментара!
  • любовта е волна и не търпи пленничество. обратното не е любов.
  • Здравейте, момичета!
    Благодаря ви за подкрепата и за коментарите.
    Поздрав, Пети и Анета!
  • не се упреквай-нали знаеш-богат е този,който има и дава...душата ти е силна,ще преболедува и пак ще е щастливаю1... прегръщам те/извинио ме-проблем с клавиатурата/
  • Без гнав и гнет,без миг омраза
    премина ти през изпитанието.
    Дълбоко там,още в теб е образа
    но друго вече е осезананието.
    Сега към теб друг взор отправя
    дълбоко,ново чувство се заражда.
    Миналото много трудно се забравя
    но с нечия ръка новото се изгражда.

    Поздрав за стиха Роси.
  • Здравейте,Кити и Христо!
    Радвам се да ви видя тук.
    Благодаря ви за коментарите!
  • Чудесен стих, Роси!!! Поздрави!!!
  • Здравей, Белоснежке!
    Благодаря ти за поетичният коментар-съвет в който си поставила и няколко въпроса, а те изискват по-широко разгръщане на въпросите за любовта.
  • Хубав стих Роси!!!
  • Любовта дали е плен, затвор,
    или глътка въздух, свобода?!
    Не е ли небе лъчисто, син простор,
    сякаш полетът, издигащ към върха!?
    Щом душата ти разпънал е без жал,
    Той измамен образ е на Любовта...
    щом е взел от теб, а не е дал,
    забрави го и не страдай в тишина!
    * * *
    Щом спасението се таи в искрени очи, старата болка преболява! Много, много хубав стих, Роси! Искрени поздрави!
Предложения
: ??:??