Ти тръгвай, самотата ми приляга
Тръгни по пътя и не се обръщай,
ще видиш само пепел и мъгли.
От карти беше земната ни къща,
тъй както и мечтите – от лъжи.
Затуй се взри напред – над хоризонта
лъчи блещукат още. Залезът
готов е да затвори свойта порта,
побързай да спасиш една душа.
Душата ти, която бе ранена,
но в нея бие още … на живот.
Тръгни от мен, преди да си сломена,
там, нейде ще откриеш сочен плод.
А аз съм само пепел от жарава,
под есенна подгизнала мъгла.
Недей да страдаш, знай че ми приляга,
да бъда сто години в самота!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
