10.09.2022 г., 19:16 ч.

Ти тръгвай, самотата ми приляга 

  Поезия
237 5 3

Тръгни по пътя и не се обръщай,

ще видиш само пепел и мъгли.

От карти беше земната ни къща,

тъй както и мечтите – от лъжи.

 

Затуй се взри напред – над хоризонта

лъчи блещукат още. Залезът

готов е да затвори свойта порта,

побързай да спасиш една душа.

 

Душата ти, която бе ранена,

но в нея бие още … на живот.

Тръгни от мен, преди да си сломена,

там, нейде ще откриеш сочен плод.

 

А аз съм само пепел от жарава,

под есенна подгизнала мъгла.

Недей да страдаш, знай че ми приляга,

да бъда сто години в самота!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??