Ти ухаеш в ума ми - всяка нощ, всяка пролет
и целуваш с очите - мойта скрита тъга,
после бързо отлиташ, закопняла за полет
и за южния вятър, с теб танцуващ в нощта.
Ти ухаеш на лято със душа от циклами
и връхлиташ мечтите ми със вълни от любов,
и избухват в мен сякаш преродени вулкани,
и събуждат се бури, скрити в нежна покров.
Ти ухаеш на нежност и на влюбено време,
на събудени чувства и пленена роса,
всяко атомче болка от съня ти ще взема
и ще пръсна тъгата с капки дъжд по света. ...