Ти ухаеш
Ти ухаеш в ума ми - всяка нощ, всяка пролет
и целуваш с очите - мойта скрита тъга,
после бързо отлиташ, закопняла за полет
и за южния вятър, с теб танцуващ в нощта.
Ти ухаеш на лято със душа от циклами
и връхлиташ мечтите ми със вълни от любов,
и избухват в мен сякаш преродени вулкани,
и събуждат се бури, скрити в нежна покров.
Ти ухаеш на нежност и на влюбено време,
на събудени чувства и пленена роса,
всяко атомче болка от съня ти ще взема
и ще пръсна тъгата с капки дъжд по света.
Ти ухаеш на мисли от танцуваща вечер,
със коси от комети и със рокля от дъжд,
и с очите си всъщност би разрязала глетчер,
ако дръзне да види... в мен самотния мъж...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
