Ти все очакваш...
Майко свидна,
моя стара мале,
Вятър млад ме надалеч отвея.
Оттогава
все за мене жалиш,
все тъгуваш, че далеч живея.
Бащин дом оставих,
родна стряха,
литнах като птица устремена.
Ала бури
в път ме връхлетяха...
Днес съм птица, но от гръм сразена.
Ти очакваш
към дома да хвръкна,
с ласкав поглед пак да ме обгърнеш.
От тревога премаляла,
тръпна,
всичко да простиш, да ме прегърнеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Любенова Всички права запазени
Браво!
