Първата целувка и истинската любов не подлежат на забравяне!
Хр. П. Стоянов
Ти вярваш ли във чистата любов,
родила се в безкрайните поля на Рая,
дарила всеки с желание за живот,
унасящо го в приказна омая…?
Ти вярваш ли как влюбва се човек,
дори така, без сам да е докоснал?
Дори когато ТЯ е толкова далек,
а ти си толкова пораснал?
Ти вярваш ли, че в НЕЙНИТЕ коси
играят красивите копнежи на дете?
И само в две лета макар да ви дели,
възрастта личи по твоето лице?
Ти вярваш ли как ТЯ разпалва огън
сред твоите къдрици светло-руси?
И всичко сякаш случва се на сън,
когато вятъра в целувка слушате?
Ти вярваш ли, макар да не е ТЯ,
която първа те е дарила със целувка,
но ТЯ единствена е… ДА!,
която винаги те стопля със прегръдка!
Затуй не се чуди, сърце, а ВЯРВАЙ,
че една-единствена обича те во веки!
Все още чудиш се? Недей, а ВЯРВАЙ,
че само ТЯ е в душата лунната пътека…
© Христо Стоянов Всички права запазени
Страшно ми хареса. Поздрави!