Ти знаеш ли?
Ти знаеш ли колко сълзи съм отгледала,
когато ме остави да тъна в самота
очите ми сега, кристално ледени,
забравили са блясъка на любовта!
Ти знаеш ли колко часове в страдание,
прекарала съм аз сама в нощта,
ти не си човек, ти си зло създание,
което ме остави да умра!
Ти знаеш ли колко думи съм мълвяла,
в молба към бога да се върнеш пак,
от толкова горчилки побеляла,
ще живея аз самичка- няма как!
Отново ще посрещам без надежда
всеки ден от жалкия живот,
забрави щастието към мене да поглежда,
напусна ме отколешна любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марияна Димитрова Всички права запазени
