Ти знаеш ли?
Ти знаеш ли колко сълзи съм отгледала,
когато ме остави да тъна в самота
очите ми сега, кристално ледени,
забравили са блясъка на любовта!
Ти знаеш ли колко часове в страдание,
прекарала съм аз сама в нощта,
ти не си човек, ти си зло създание,
което ме остави да умра!
Ти знаеш ли колко думи съм мълвяла,
в молба към бога да се върнеш пак,
от толкова горчилки побеляла,
ще живея аз самичка- няма как!
Отново ще посрещам без надежда
всеки ден от жалкия живот,
забрави щастието към мене да поглежда,
напусна ме отколешна любов!
© Марияна Димитрова All rights reserved.
