Ти знаеш ли...
Ти знаеш ли, че има свят различен,
над който слънцето не иска да залезе,
свят, в който тайно ходя аз сама,
когато искам да избягам
от болката край мене в света?
Издигнала съм каменни стени,
за да запазя този свят от злото,
за да останат вътре съхранената любов
и истинската вяра в доброто!
Там всяка мисъл дава ми искра живот
и сила аз да продължа напред,
да вярвам, че в утрешния ден
светът във власт ще бъде на доброто.
Там птиците, разперили криле,
огласят въздуха с любовни химни,
кристално чисти водопади от мечти
обливат ме с пръски райска свежест.
Цветята радват моите очи
с пъстротата на дъгата,
изпълва с радост моето сърце,
защото вярва в любовта и добротата!
Разбира се, и болката понякога е тук,
страхът от утрешния ден и от съдбата,
но въпреки това, светът е само мой
и дава ми подслон, когато имам нужда.
Но случва се
мрак страшен скрива слънцето над моя свят,
цветя изсъхват, спират птичи песни,
светът помръква и гърчи се животът в него,
неистово поема глътка въздух,
за да запази всяка светлинка,
пробиваща си път през тъмнината.
Тоз мрак страхът е – злото що сковава
душата моя, щом безмълвно страда тя,
но слънцето показва се, пробива мрака,
погалва с обич всяка живинка
и връща вярата ми в света единствен,
превръща го в рай мечтан от мен.
Най-ревностно аз пазя този свят
от злоба, лицемерие човешко и от пошлостта.
Оставила съм ключ единствено за тебе,
и знай, че туй ключът е за моята душа…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Всички права запазени
Браво
