Ти знаеш ли
Ти знаеш ли, мила, какво е да страдаш
в любовна разлъка за обич, наслада?
Родители, род и красива родина,
готов си да смениш с далечна чужбина!
В колиба от слама живот да живееш,
възхвала и псалми към Бога да пееш!
Бездънният извор, отдето извира,
в невидими пламъци лумва всемира.
Сърцето ти извор е, ражда надежда.
В зениците твои небе се оглежда!
В реката небесна се ручеи вливат,
в едно цяло Марс и Венера се сливат.
Приемам от тебе с очите лъчите...
и плавно се рея в света на мечтите.
А буйният огън се в мене разтваря
и устните страстно нашепват, повтарят!...
Пред мен е жената, която обичам,
кръвта ми по вените бурно протича,
разлива вълните по цялото тяло,
лудува сърцето любов закопняло!
Споделяме ний вечността на всемира,
отдето любов безусловна извира!
Пред теб светлината сияйна изгрява...
Звездите ще пазят сакралната тайна.
януари 2002
ред., 23,30 ч., 28 август 2020
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
