Добро утро, спътнико!
Защо и днес си тъй унил?
Навън гледаш плитко
как е тъмният облак, изгрева скрил.
Аз съм тук tibi soli*,
да видя веч от време брата си усмихнат.
А крещиш, мълчейки, че боли.
Крещи тогава! Не мълчи кат' си подтиснат.
*tibi soli - само за теб
© Лазар Всички права запазени