11.01.2020 г., 12:31

Тих бръшлян

687 2 3

Не ме превръщай в спомен - аз съм жива...

Усещаш ме, дълбоко дращя.

Щом мърдам още, ще ме има.

Пусни ме, толкова си властен!

Не мога в ореола ти да дишам

и светостта ти ми е груба,

дори на чернота да заприличам

ще виждаш само цветна пеперуда.

Недей игра, артист от теб не става,

пусни се по течението, виж -

река съм, може да те давя,

но стигнеш ли брега ще се родиш

за сетен път презрял и хорска злоба,

и завист, че не лягаш сам...

Не ме превръщай в спомен, можеш

да ме обвиеш – тих бръшлян...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А аз си го харесвам този отровен бръшлян, даже му направих и клипче преди малко. https://www.vbox7.com/play:ebf3b8b153?fbclid=IwAR0x21bdBVDbCQGwW62Mj_KnXYYXcqFgP5dgxSR9v3Yi4picLro3zomHgHA
  • "... дори на чернота да заприличам
    ще виждаш само цветна пеперуда." ! Не го обичам и аз бръшляна, веднага виждам и някаква змия но това е мъдростта, която знае каква е дозата. Разбрах.
  • Благодаря, Мариана, чувала съм, че отровата е в дозата.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...