Не ме превръщай в спомен - аз съм жива...
Усещаш ме, дълбоко дращя.
Щом мърдам още, ще ме има.
Пусни ме, толкова си властен!
Не мога в ореола ти да дишам
и светостта ти ми е груба,
дори на чернота да заприличам
ще виждаш само цветна пеперуда.
Недей игра, артист от теб не става,
пусни се по течението, виж -
река съм, може да те давя,
но стигнеш ли брега ще се родиш ...