Mariq_Vergova (Мария Вергова)
108 759
2.01.2011 г., 11:39 ч.

Тиха нежност във нощи сатенени 

  Поезия » Любовна
1962 1 12

С тихи стъпки пресичам нощта,

към съня ти вървя, Обич моя.

Сред безумния бяг на света,

само там мога днес да съм твоя.

 

И прости, че за тебе не бях

тиха нежност във нощи сатенени,

че прегръщах по-тежкия грях

да сънувам, че ти си до мене.

 

Да се вглеждам във други очи,

да жадувам за твоите само,

да потъвам в море от лъжи,

а да знам - само себе си мамя.

 

Днес без теб съм горчива луна,

единаци по мене ще вият.

Днес съм сянка безплътна в нощта

и от себе си в мрака се крия.

 

И след толкова мъртви мечти,

нищо друго след теб не остана -

само вечност от нощи и дни

и душата ми разпиляна.

© Мария Вергова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??