Тихи стъпки...
Сънувах тихи стъпки...
може би съдбовно?!
На влюбените тротоари
сторвах път...
Заспиваха във скута ти
и птиците дори.
Наесен се завръщаха... щастливи.
А после, хлопвайки зад себе си
врати, не искаха оттам да отлетят...
Очите им сълзяха,
... не дотам виновно.
Че искаха с тебе пак да споделят
красивите, най-нежни мигове,
съдбовно.
И влюбени следи
отекваха по нощните павета...
Стори им път! Усети ли?! Видя ли?
Във въздуха трептяха светлинки.
И хиляди невидими целувки,
разнесени вместо тиради,
полепваха наместо звезден прах...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
