Mar 16, 2009, 6:44 AM

Тихи стъпки...

  Poetry
828 0 14

    Сънувах тихи стъпки...
                може би съдбовно?!
                На влюбените тротоари
                сторвах път...

 

Заспиваха във скута ти

и птиците дори.

Наесен се завръщаха... щастливи.


А после, хлопвайки зад себе си

врати, не искаха оттам да отлетят...


Очите им сълзяха,

... не дотам виновно.

Че искаха с тебе пак да споделят

красивите, най-нежни мигове,

съдбовно.


И влюбени следи

отекваха по нощните павета...

Стори им път! Усети ли?! Видя ли?

 

Във въздуха трептяха светлинки.

И хиляди невидими целувки,

разнесени вместо тиради,

полепваха наместо звезден прах...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...