16 мар. 2009 г., 06:44
Сънувах тихи стъпки...
може би съдбовно?!
На влюбените тротоари
сторвах път...
Заспиваха във скута ти
и птиците дори.
Наесен се завръщаха... щастливи.
А после, хлопвайки зад себе си
врати, не искаха оттам да отлетят...
Очите им сълзяха,
... не дотам виновно.
Че искаха с тебе пак да споделят ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация