16.11.2013 г., 14:16

Тихичко

739 0 5

Искам с някого да помълча... кротичко... 
Тихичко, но... хубаво и простичко... 
Искам с някой да си помълча... под луната... 
Да си помълчим..., но студено става... 
Нека с огън да се стоплим... от душата...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, че прочетохте и коментирахте!
    Ани, от думите понякога боли...
    Така е... неизбежно
    А от премълчаните?
    От премълчаното понякога в душата става скрежно...
    Санвали - така си е !

    Мълчание...? НЕ! Не мълчи...
    Говори ми...
    Думите твои в тишина облечи...
    Тишина...подари ми...
    В тишината говорим с очи,
    с пръсти, с тела
    В тишината говорим с Души...
    Красота!
    И в синхрон бият двете сърца...
    Тишина...
    Говори ми... не спирай...
    Така...

    Благодаря, Дани. Жани - .Чо - !.
  • И мълчанието говори..Поздрав!
  • !!*
  • Мълча.
    Правя ти компания
  • Стоплят думите ти!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....