Zlatka` (Някоя)
114 159
4.06.2010 г., 9:48 ч.

Тихият двор 

  Поезия
592 0 4

"Помниш ли, помниш ли тихия двор,

тихия двор с белоцветните вишни..?"

 

Помниш го, да, тихия двор,

помниш песента на щурците,

полъх на вятър в косите -

помниш го, да, тихия двор.

 

Помниш и юлското лято,

помниш смеха на децата,

как тихичко заспиваше в тревата,

в спокойствие във въздуха разлято.

 

Помниш и обич на мама,

скрита в гръдта, във сърцето.

Изгуби се в тебе детето...

А с него и пътят го няма.

 

          ****

 

Върни се при тихия двор,

при стара си майка с коси посребрели...

в очите да бликнат сълзи натежали,

от обич и хиляди грешки простени...

© Някоя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Домът е там, където се връщаш,
    когато се срути светът под краката,
    където най-близките топло прегръщаш
    и с тази прегръдка изплакваш тъгата.

    Където дишаш по-лесно от всякога,
    а спомените там са стимул за живот,
    за него време не стига понякога,
    но всичко и всеки там значи любов!

  • благодаря за критиката, имам нужда някой да ми дава съвети
  • Приветствам идеята да се обърнеш към класиката за вдъхновение! Моите предложения:
    1. Не ми харесва ПОМНИШ ГО, ДА, ТИХИЯ ДВОР. Не звучи добре.
    2. (Помниш и обич на мама) замени с по-простичкото (Помниш обичта на мама)
    По принцип ми харесва като идея, но вложи повечко старание в изпълнението. Липсва му полир и лак...
  • ;(
Предложения
: ??:??