Тихият двор
788
0
4
"Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия двор с белоцветните вишни..?"
Помниш го, да, тихия двор,
помниш песента на щурците,
полъх на вятър в косите -
помниш го, да, тихия двор.
Помниш и юлското лято,
помниш смеха на децата,
как тихичко заспиваше в тревата,
в спокойствие във въздуха разлято.
Помниш и обич на мама,
скрита в гръдта, във сърцето.
Изгуби се в тебе детето...
А с него и пътят го няма.
****
Върни се при тихия двор,
при стара си майка с коси посребрели...
в очите да бликнат сълзи натежали,
от обич и хиляди грешки простени...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Някоя Всички права запазени
