"Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия двор с белоцветните вишни..?"
Помниш го, да, тихия двор,
помниш песента на щурците,
полъх на вятър в косите -
помниш го, да, тихия двор.
Помниш и юлското лято,
помниш смеха на децата,
как тихичко заспиваше в тревата,
в спокойствие във въздуха разлято.
Помниш и обич на мама,
скрита в гръдта, във сърцето. ...