Тихо!
Тихо!
Тихо е навън,
един-единствен звън
пробожда тишината
и разкъсва сетивата.
Тихо!
Твоята душа пустее,
без човешки глас,
в този късен час.
Тихо е, уви,
нямаш изход ти,
сам ще си
във тези тежки дни.
Тишината те сломи,
пречупи те и бавно те уби.
Нищо ти не чуваш в този час,
защото вече си при нас.
При нас в отвъдното е тихо,
само живите шумят
там, на земята,
където е тълпата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явор Иванов Всички права запазени
