Тихо!
Тихо е навън,
един-единствен звън
пробожда тишината
и разкъсва сетивата.
Тихо!
Твоята душа пустее,
без човешки глас,
в този късен час.
Тихо е, уви,
нямаш изход ти,
сам ще си
във тези тежки дни.
Тишината те сломи,
пречупи те и бавно те уби.
Нищо ти не чуваш в този час,
защото вече си при нас.
При нас в отвъдното е тихо,
само живите шумят
там, на земята,
където е тълпата.
© Явор Иванов All rights reserved.
Много силноargonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
