28.06.2020 г., 21:45 ч.
Тихо
Ти виждал ли си
мравчица как хлипа
над залеза загърнал
златен плод?
Как вечерта раздипля
лунни дрипи,
зашити с кривата игла зад бод...
Ти чувал ли си,
как преливат стихове
на хиляди години
по веднъж?
В порой разлюбени капчуци тихо е –
на мен ми се мълчи, а ти си мъж.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря, Литатру (Величка Богданова - Литатру)
-
Нямам и нотка съмнение, Ина!
Където и да си - Бъди!
Литатру -
В стихотворението се усеща Вашата лична идея, макар че първия му стих
се припокрива с едно мое стихотворение (от книгата ми "Трохата"
, което ще
впиша сега. Сигурна съм, че това съвпадение тук е чиста случайност!
Имате почитанията ми!
Литатру -
Пепи, благодаря!
-
Бисерче!
-
Благодаря, Доче!
-
Прекрасна тишина...
-
Благодаря ви, че го прочетохте! От сърце за отзивите! Помълчахме... сега почвам да вдигам шум
-
Леле... Прекрасно е!...🙏🏻
-
Тихо, тихо, хубаво...
-
Да,чудесна е тази тишина. Страхотен сних,Краси!
-
Много нежна тишина! И малко тъжно ми става,Красе...
-
Прекрасно! "... как преливат стихове на хиляди години по веднъж." Докосващо!
-
Хареса ми, Краси а Последният ти ред е направо невероятен! 😀
-
Много красиво!
-
Краси! Да помълчим, чаровнице!
-
Прегръщам те, мравчице!
-
Да помълчим тогава!🤗
-
Ах, тия мъже, Красе 😁🌷
-
Кратко, но силно въздействащо. Финалът е страхотен, Краси.
-
Хвани се за усмивката и тишината ще стане споделена.
-
Тихо е когато любовта се превръща в порой от разлюбени капчуци.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
