Тихо
Ти виждал ли си
мравчица как хлипа
над залеза загърнал
златен плод?
Как вечерта раздипля
лунни дрипи,
зашити с кривата игла зад бод...
Ти чувал ли си,
как преливат стихове
на хиляди години
по веднъж?
В порой разлюбени капчуци тихо е –
на мен ми се мълчи, а ти си мъж.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени

, което ще