29.01.2018 г., 22:16

Тихо душата ми пее

1.2K 16 34

Всяка вечер в прегръдките твои

спира времето, пламъче тлее,

кротко сгушена, срещам отмора…

и тихо, тихо душата ми пее.

 

Всяка сутрин в очите ти виждам

любовна нежност отново да зрее,

пак във мен топлината приижда…

и тихо, тихо душата ми пее.

 

Всяка нощ пламенни чувства

разпалват въглени, страсти вилнеят,

водят ни с теб дори до безумства…

и тихо, тихо душата ми пее.

 

Всеки миг с теб деня ми осмисля,

и във сърцето ми слънцето грее.

Твоя съм, твоя, за друго мисля…

щом… тихо, тихо душата ми пее.

 

Веси_Еси (Еси)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ти благодаря, Велине!
  • Това е върховно усещане, Веси. Запази си го завинаги!
  • Руми, много ме трогна! Благодаря ти от сърце, приятелко!

    Иржи, много си мила, както винаги! Сърдечно ти благодаря!

    Доче, много ти благодаря! Дай Боже!

    Гавраиле, какво е човек без Душата си?! Просто една ненужна обвивка... Почувствай, приятелю!
  • Еси,твоят стих ме накара да се замисля и да си задам въпроса:Душата,това ние ли сме или нещо имагинерно,независимо от нас.Когато тя пее какво правим ние?
  • Пламенно-влюбена е душата ти, Еси! Дай Боже всекиму такава истинска любов!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...