Всяка вечер в прегръдките твои
спира времето, пламъче тлее,
кротко сгушена, срещам отмора…
и тихо, тихо душата ми пее.
Всяка сутрин в очите ти виждам
любовна нежност отново да зрее,
пак във мен топлината приижда…
и тихо, тихо душата ми пее.
Всяка нощ пламенни чувства
разпалват въглени, страсти вилнеят,
водят ни с теб дори до безумства…
и тихо, тихо душата ми пее.
Всеки миг с теб деня ми осмисля,
и във сърцето ми слънцето грее.
Твоя съм, твоя, за друго мисля…
щом… тихо, тихо душата ми пее.
Веси_Еси (Еси)
© Еси Всички права запазени