тихо е
Отиде си - сърцето ми те гонеше.
По всевъзможни начини се криех
и обяснявах ти,
че няма нищо ново -
че всичко е така, както преди.
А лъгах те... умишлено, студено,
навярно беше ми омръзнало...
Навярно
бях привикнала със тебе
и даже чувствах се обвързана.
От поривът за свобода ли,
от някакво пресищане ли,
правех
така,
че постепенно ме намразваше,
а болката в очите ти забравях.
Мълчание сега съм, свечерено -
от месеци не съм те чувала...
Сама съм -
в празното със времето,
което все крадях...
И те изгубих.
Не ми е нужно да те имам в спомени,
не мога да погледна във очите ти.
Изпъдих те -
останах със спокойствието,
което днес не търся вече...
Тихо е.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дакота Всички права запазени
