blue28 (Ая)
11 21
27.03.2013 г., 17:27 ч.  

Тихо, лунно... 

  Поезия
883 0 9

 

I

 

Навън луната призрачно изтлява,

погълната в мастилената нощ.

Звездите като свещи се запалват...

... по часовник – точно в полунощ.

 

Пречупената светлина не гасне –

тя трепка като пеперудени крила
и извира чиста и прекрасна
от тези светещи в неоново тела.


Красотата им е причудлива -
шепот есенен на самота,
песен на щурец горчива
и светулка със застинала искра...

 

II

 

По мен полепва лунен прах -
нестихващо в очакване желание -
като усмивка на подкупен стар клошар,
стаил у себе си смирено знание.


От пръстите си го раздухвам

на вечерни късчета мечти;

златен прах в сърцата рухва

(приказките вече сбъдват се почти).

 

III

 

Къщите все още светят

като замечтани котешки очи;

устните поезията ми сещат

и на мене спира да ми се мълчи.

 

После се разпръсквам като дъжд,

разпадам се на всичките си рими;

зазвучавам стихотворно изведнъж

и думите ми засияват светлосини.

 

IV

Луната сърп сребрист извива
сред небесата като морски фар,
а аз на пръсти си отивам
с пламенна, метафорична жар.

 

 

(август, 2012 г.)

© Ая Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, това наистина значи много за мен!
  • Изумяваш ме, талантивке! Много ти се радвам, пиши!
  • Хареса ми! Поздрав, Ая!
  • Радвам се, че ви е харесало! Благодаря и за поправките, ще ги взема предвид. (:
  • "устните поезията ми сещат
    и на мене спира да ми се мълчи."
    Предлагам "и престава да ми се мълчи."
    Мисля, че ще е по-гладко така.
    Иначе е прекрасно...
  • устните поезията ми усещат..не е ли по-добре!Много ми хареса!Поздрав!
  • Хареса ми!Пожелавам ти успех!
  • Боже, дано е истина! Толкова си млада, а каква музика пишеш!
    Поздрави!
  • Хубаво!
Предложения
: ??:??