2.06.2024 г., 8:58

Тихо празнуване

899 6 9

Самотен днеска Ботев ще изгрее

сред патос, сред фанфари, глъч и шум,

а утре образа ще избледнее

и само в чувство на отделен ум,

 

очистил се от слепи кукловоди,

сред стиховете от бунтовен плам,

ще моли Ботев смело да го води

към свободата вътрешна, натам,

 

че днеска свободата е заета,

празнувана под чужди имена,

и от затвора, неизменно свети,

но я диктуват чужди знамена.

 

Героите измислени нехаят,

празнуват си за собствен интерес

и свободата как да я познаят,

бомбето днес е вчерашния фес.

 

Сирените срама ли ще измият

от робския предателски прогрес?

И търся Ботев, в стих ще го открия,

празнувам тихо, без фанфари днес.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Френкева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ден за отдаване на почит е, не за празнуване.
    А почит се отдава с чувства на преклонение, гордост и уважение.
  • Аз разбирам посланието в това стихотворение и мисля, че саможертвата на Ботев, Левски, Бенковски, Каблешков, както и на всички загинали за свободата ни не бива да се отбелязва с шумни и показни празненства. Две минути мълчание са достатъчни. Сирените - също, за да събудят заспалите души. И свежи цветя на гробовете им да положим. Който има сърце на българин ще разбере и ще помни.
  • Вие ли сте носителка на "робския предателски прогрес" или всички други са такива, а само вие сте чиста и пречиста? Аз лично даже не знам какво трябва да означава робски предателски прогрес. Прогрес в робството? Или прогрес в предаването? Важното е, че такива определения винаги се отнасят до другите, а нас самите ни изключват....
  • Благодаря, Георги! Жив и здрав бъди!
  • Камбани бият, не фанфари.
    Поздравявам те.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...