2 июн. 2024 г., 08:58

Тихо празнуване

906 6 9

Самотен днеска Ботев ще изгрее

сред патос, сред фанфари, глъч и шум,

а утре образа ще избледнее

и само в чувство на отделен ум,

 

очистил се от слепи кукловоди,

сред стиховете от бунтовен плам,

ще моли Ботев смело да го води

към свободата вътрешна, натам,

 

че днеска свободата е заета,

празнувана под чужди имена,

и от затвора, неизменно свети,

но я диктуват чужди знамена.

 

Героите измислени нехаят,

празнуват си за собствен интерес

и свободата как да я познаят,

бомбето днес е вчерашния фес.

 

Сирените срама ли ще измият

от робския предателски прогрес?

И търся Ботев, в стих ще го открия,

празнувам тихо, без фанфари днес.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Френкева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ден за отдаване на почит е, не за празнуване.
    А почит се отдава с чувства на преклонение, гордост и уважение.
  • Аз разбирам посланието в това стихотворение и мисля, че саможертвата на Ботев, Левски, Бенковски, Каблешков, както и на всички загинали за свободата ни не бива да се отбелязва с шумни и показни празненства. Две минути мълчание са достатъчни. Сирените - също, за да събудят заспалите души. И свежи цветя на гробовете им да положим. Който има сърце на българин ще разбере и ще помни.
  • Вие ли сте носителка на "робския предателски прогрес" или всички други са такива, а само вие сте чиста и пречиста? Аз лично даже не знам какво трябва да означава робски предателски прогрес. Прогрес в робството? Или прогрес в предаването? Важното е, че такива определения винаги се отнасят до другите, а нас самите ни изключват....
  • Благодаря, Георги! Жив и здрав бъди!
  • Камбани бият, не фанфари.
    Поздравявам те.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...