Тихо се опитвам...
Тихо се опитвам да отворя
портата на нечия душа -
моята душа, с която спорех
и разпъвах като на игра...
Мислех я за силна,
за голяма;
хвърлях я в безбройни
патила
и се смеех,
вярвайки, че мога
винаги
докрай
да победя...
А сега
я чувствам
по-далечна
даже от полетата в Сибир...
Хлопна си вратата
и отсече,
че желае
тишина
и мир...
Хлопна я.
За мен
и за нещата,
от които страда
и боля...
Тихо се опитвам да отворя
портата на своята душа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Бакърджиева Всички права запазени
