18.10.2008 г., 17:48 ч.

Тихо се опитвам... 

  Поезия » Философска
638 0 12
 

Тихо се опитвам да отворя

портата на нечия душа -

моята душа,  с която спорех

и разпъвах  като на игра...

Мислех я за силна,

за голяма;

хвърлях я в безбройни

патила

и се смеех,

вярвайки, че мога

винаги

докрай

да победя...

А сега

я чувствам

по-далечна

даже от полетата в Сибир...

Хлопна си вратата

и отсече,

че желае

тишина

и мир...

Хлопна я.

За мен

и за нещата,

от които страда

и боля...

 

Тихо се опитвам да отворя

портата на своята душа...

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Тихо се опитвам да отворя
    портата на нечия душа -
    моята душа, с която спорех
    и разпъвах като на игра..."

    Мисля, че вече си успяла да го направиш...
    Поздрави, Руми!

  • Множко са й дошли патилата, май...
    Но не е заключена портата, само затворена - за отдих.
    Много ми хареса, Руми!
  • Душата ти е отворена и красива, Руми!
  • поздрав
  • Ееех, да! Тъжно е! И моята така- затворила се е и мълчи...Поздрави!
  • мъдро и истинско...натъжи ме...с обич, Руми.
  • Тихо се опитвам да отворя
    портата на своята душа...
    Тихичко, на пръсти влез
    и попитай, колко е голяма,
    колко обич тя ще понесе
    и раздялата, дали е драма!

  • Прочетох с удоволствие.
    Поздрав!
  • Мен пък ме разплака! Силни думи!
  • Малко отдих, за релакс на душата и после тя сама ще отвори широки двери. Много мъдър стих, Руми!
  • И мен успя да замислиш!Благодаря ти!
  • Такива сме, правим си със самите себе си експерименти, после горко плачем.... а стихът е много хубав, много мъдър
Предложения
: ??:??