11.02.2009 г., 7:50 ч.

Тихо, след обяд 

  Поезия » Друга
743 0 17

Подир пладне, в жегата,

под голяма круша,

не говорим, легнали,

а пък и не слушаме.

 

Свикнали на тихото,

шумолят листата.

Невидян от никого,

лист един окапа.

 

Тихичко, залисано

рано лятно падане.

Струва ми се лист съм аз

и е подир пладне.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??