Тихо, след обяд

Poetry » Other

976 0 17

Подир пладне, в жегата,

под голяма круша,

не говорим, легнали,

а пък и не слушаме.

Свикнали на тихото,

шумолят листата.

Невидян от никого,

лист един окапа.

Тихичко, залисано

рано лятно падане.

Струва ми се лист съм аз

и е подир пладне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

miri_miri (Мария Табакова)

Трябва ми само един фотоапарат да запечатам картината- толкова образно и по човешки си го казал...става ти хубаво от такава тиха идилия..

2009-02-11T23:28:46+02:00
нмг (Надежда Маринова )

"Струва ми се лист съм аз
и е подир пладне."
...още е рано-рано...

2009-02-11T22:09:41+02:00
враната (Маргарита Василева)

...и като три чадъра клоните
от слънцето ме крият.
С тревите ми - високите
сега ще се завия...

2009-02-11T21:09:00+02:00
Laska (Ласка Александрова)

красиво...
много ми хареса!

2009-02-11T20:53:00+02:00
wind2008 (Владимир)

Поздрави! Колко е важно на какво дърво си бил и къде падаш...

2009-02-11T16:00:46+02:00