19.02.2012 г., 19:38 ч.

Тихо, тихо 

  Поезия
2172 0 28

Тихо, тихо! Тя още е будна.

И макар и да стиска очи,

не пристига сънят. Нищо чудно

спотаен в късче страх да мълчи,

 

плахо взрян във подутите устни

сякаш рани от макова плът.

А в косата небрежно разпусната

има писък, дори да мълчат

 

разпилените кичури. С мека

и отдавна безсилна ръка

нощ след нощ те обгръщат с утеха

отмалелите ú рамена.

 

Само те, кестенявите струи,

с жал прикриват поне до зори

сини рози по бледите скули...

Боже мой, няма помен дори

 

от мечтите ú пърхащи, луди,

от смеха ú на цветен поток!

Даде всичко и всичко изгуби

в подпечатан със злато оброк.

 

И ме стиска във зъби, додето

вътре болката спре да ръми...

Ако някой ти вземе небето,

след това и смъртта не боли.

 

Тихо, тихо! Тя вече заспива.

Още малко и ще излетя.

Бях на цвете душа и отивам

при душите на други цветя.

© Росица Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??