6.11.2014 г., 23:30

Типичен българин

826 0 1

Отрепка ли съм?!

Или мекотело!

Медуза някаква! Амеба!

От месеци, години тоз въпрос ме мъчи

и мира ми не дава. Нито сън.

Обмислям го отново... пак на маса.

Навел глава над чашата... с ракия.

Да пия, или да не пия?!

Поредна вдигам, силата напира

и искам всички до един да ги набия,

които за живота ми несретен ВИНОВНИ СА.

Но вече стар съм.

Таквиз желания май само са за маса.

Желания?! По-скоро оправдания.

Отрепка съм. Страхливец. Мижитурка.

Да бих бил мъж аз щях да им покажа!

Но аз не съм. Освен щом пийна малко!

Ще кажете: ОТРЕПКА.

Ще сте прави.

Но аз в защита тихо ще продумам:

типичен българин, един от многото.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...