Тишина
Някой нарисува тишината
с две очи, загледани в безкрая.
После върза северния вятър,
като знак, та с него да позная
вярната посока…И да литна,
като птица. Тебе да открия.
Още продължавам да се питам,
сън ли беше или пък магия?...
Как успя света ми да обсебиш?
Виж, до лудост още те обичам.
Търся те и знам, че моят жребий
е с орлите, все по теб да тичам.
Извор ли си? Все те нося жадна.
Някъде в съня ми лудо бликаш…
Огън ли си, та разпалваш клади
от които утрото пристига?
Или клетва, с вятъра довята
и наречена от древни жрици…
В две очи заспива тишината,
щом с любов в живота ти се вричам.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
!!!
-
Много хубаво!
-
!!!!!!!!!!!
-
Прекрасно е, Дани!
" Извор ли си? Все те нося жадна..." -
Приятен беше престоят ми тук,Дани...за пореден път...
Поздрав! -
!!!
-
Темата не е нова, но словото - все така пластично, обагрено с актуални внушения, хипнотично въздействащо. Артистичен рисунък, хармонична гъвкавост на езика - мога да продължавам дълго. Питам се, обаче, не се ли херметизира всяко творчество, затворено в тесния кръг на интимното - това е първата територия, на което се пробва всеки. Според мен едно социализиране на стиха би разширило кръга от теми, би извело таланта на простор. Не е упрек, просто виждам, че е време вече да откриеш и други земи. Желая ти попътни ветрове...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Завиждам ти - благородно!